Дядо Мраз, Снежанка, сапуни и банани
Как изглеждаха Коледа и Нова година преди 10 ноември 1989 година? Разказваме през днешния ден в плана на Клуб Z " 100 въпроса за тоталитарната страна ".
Празнуването на Коледно-новогодишните празници по време на така наречен социализъм, имаше три съществени характерности:
- Първата част от словосъчетанието липсваше. Коледа и още по-малко Рождество Христово не съществуваше публично, празнуваше се единствено Нова година. На Коледа най-вече, в случай че се пада в събота или неделя, някое клето прасе, надлеждно угоявано в родното село на съответния социалистически жители, да бъде ритуално заколено като процедурата беше придружена с доста ястие и още повече пиянство.
- Подготовката за 31 декември - 1 януари на процедура продължаваше цяла година. Заради непрекъснатия дефицит на разнообразни артикули, човек трябваше да е постоянно в бойна подготвеност. Ако някъде види нещо, да го грабне незабавно, без съмнение, даже да го изтръгне от ръцете на различен искащ. Пуснали са хубава книга, купуваш и складираш, същото с играчка, дреха, обувки, парфюм, сервиз, възглавница, покривка, чорапи, каквото и да е. Все ще потрябва в миналото. Да оставиш пазаруването на дарове за декември беше пълна полуда, която можеше да свърши единствено с подаряването на някой дезодорант „ Зелена ябълка “, сполучливо конкуриращ всеки препарат срещу инсекти, или прашасала някъде грозна вазичка. Например.
Снабдяването с хубави неща за дарове си беше с изключение на въпрос на непрестанна зоркост, само че и на дребни или по-големи връзки – в плановата социалистическата стопанска система тези неофициални връзки на взаимно преференциално договаряне и разменни услуги заемаха голямо място.
- Третата специфичност на това най-приятно другояче време от годината се ознаменуваше от банани, мандарини и портокалии съответните големи истерични опашки, които ги съпровождаха. Тъй като тези плодове, изключително бананите липсваха през останалото време, бяха с необикновен статут - разкош. Присъствието им на трапезата беше въпрос на авторитет. Бананите по чудноват метод се бяха трансформирали в знак на Нова година и празничния дух. Те бяха драгоценност, значима облага и причина за положително въодушевление.
Коледа нямаше, само че имаше Дядо Мраз и Снежанка
Поне в формалния календар – беше си ден най-обикновен, работен и учебен, надлежно. Ходенето на черква и съответните ритуали бяха повече екзотика, въпреки че през 80-те години това и да не беше преследвано, не беше толерирано или всекидневно. Смяташе се, че е непокътната мярка за „ набожните бабички “. Бъдни вечер повече като национален бит, в сравнение с като набожен празник, се отбелязваше в някои фамилии.
Дядо Коледа – в комерсиалния вид, натрапен преди век от рекламите на " Кока-кола ", или някаква версия на светец, нямаше. Нямаше елфи, еленът Рудолф го нямаше дори. Добрият дъртак с бялата брада и алените ботушки, който потропваше хорце с дечица веселушки, както се пееше в известната и през днешния ден детска песничка, се споделяше Дядо Мраз – заемка още веднъж от Съюз на съветските социалистически републики. Дядо Мраз много приличаше на Дядо Коледа като типаж – бяла брада, стомах, червен костюм, червени бузи, чувал с подаръци…И отново в някаква осъвременена заемка от съветските приказки имаше и Снежанка, неизменима спътница на Дядо Мраз – облечена в нещо бяло, дълго и с руса плитка/перука.
Напоследък се чуват апели за връщането на Дядо Мраз, който да размени Дядо Коледа, като по-автентичен български вид. С причини, че той е прочут в България още от началото на ХХ век. Преди 1944 година обаче обликът на Дядо Мраз е споменаван в България, само че напълно не одобряван като стареца, който раздава дарове на децата, а по-скоро като персонаж, свързван със зимата и студа, с изложение по-близо до това на снежен човек. Съветският Дядо Мраз навлиза като " по-добрия социалистически вид " на западния Дядо Коледа, т. е. обликът е идеологизиран и политизиран - в него не би трябвало да участва религиозният детайл.
Дядо Мраз, съпроводен от Снежанка, (двойка, за която някои си спомнят с носталгия и дават образец за " какви обичаи имаше едно време " ) се вихреше особено по детски ясли, детски градини и учебни заведения през целия декември. Изслушваше стандартния пакет от песнички и стихотворения от новогодишното празненство, а в подмяна раздаваше по някоя детска брошура и незменната торбичка с „ лакомства “. Имаше и версия на тържеството с пиеса на локалния куклен театър с доста изтъркани (минаващи за евъргрийн) смешки. Имаше и обичайната фотография на ядосани или разплакани деца в престилчици, подредени към „ положителния дъртак “. От такава гледна точка малко неща са се променили в метода за празнуване и през днешния ден.
Същото е и във връзка с новогодишните тв стратегии. Ако пуснете тв приемника на 31 декември (както се видя образно и снощи), ще видите към 90 на 100 от същите естрадни физиономии (поповехнали, само че неизменни), които са „ веселили “ със същия фасон и песни народонаселението и партийно-държавната власт и преди 30-40 години. Нова година ви дава чудесната опция да се качите на машината на времето и да вкусите от духа на програмата на Българска национална телевизия, made by Хачо Бояджиев, съпроводено с „ Ах, какви стратегии имаше едно време “ от същите носталгици, които с горест си спомнят за Снежанка и Дядо Мраз.
Единица мярка за положително превозване на Нова година означаваше огромна компания към маса с съветска салата, снежанка и пържоли и тирада в среднощ на сричащия Тодор Живков, който през 80-те години към този момент беше главно източник на тъмно развлечение, на празника съчетано и с прояви на алкохолна храброст да се приказва високо срещу властта.
Първи януари продължаваше с нова дози визити при родственици – баби и дядовци, чичовци и лели, сурвакане със станиолени сурвачки и още ястие.
И замяна на дарове
В пантеона на новогодишните соцподаръци изключително място заемаше към този момент упомената от празненствата в градини и учебни заведения „ торбичка “. Такива торбички се приготвяха по доста – да се раздават на познати деца, съседски, роднински и така нататък В взаимозависимост от фамилното благополучие там имаше разнообразни продукти, само че изключително непроменяемо беше наличието на портокал или мандарина, марципанче - в станиол, малко шоколадче „ Кума Лиса “, дъвки, тунквана вафла…
Шоколадовото яйце имаше паметен статут – това беше свръхжелан подарък и крайно недостъпен – имаше го единствено в Кореком, така наречен наречените валутни магазини. Така шоколадовото яйце беше допустимо - в случай че под някаква форма си част от " богопомазания " държавно-партиен уред, ако родителите ти имат някаква валута (от работа най-често в приятелски африкански държави) или имаш родственици, които " пътуват " (т.е. моряци или водачи на ТИР).
Сапуни и чорапогащници
Изключително публикувано беше да се подаряват сапуни – първокласни по тогавашния стандарт и маркови надлежно – примерно „ Нивеа “ или „ Лукс “. Друг чест и добре одобряван подарък бяха фините дамски чоропогащници. Топло одобрявани бяха също кутийка " Нескафе " или дезодорант " Рексона ".
Представете си в този момент да подарите на някого сапун – с изключение на намек, че не е задоволително чистоплътен и последващата засегнатост, друго няма да постигнете.
Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.
Празнуването на Коледно-новогодишните празници по време на така наречен социализъм, имаше три съществени характерности:
- Първата част от словосъчетанието липсваше. Коледа и още по-малко Рождество Христово не съществуваше публично, празнуваше се единствено Нова година. На Коледа най-вече, в случай че се пада в събота или неделя, някое клето прасе, надлеждно угоявано в родното село на съответния социалистически жители, да бъде ритуално заколено като процедурата беше придружена с доста ястие и още повече пиянство.
- Подготовката за 31 декември - 1 януари на процедура продължаваше цяла година. Заради непрекъснатия дефицит на разнообразни артикули, човек трябваше да е постоянно в бойна подготвеност. Ако някъде види нещо, да го грабне незабавно, без съмнение, даже да го изтръгне от ръцете на различен искащ. Пуснали са хубава книга, купуваш и складираш, същото с играчка, дреха, обувки, парфюм, сервиз, възглавница, покривка, чорапи, каквото и да е. Все ще потрябва в миналото. Да оставиш пазаруването на дарове за декември беше пълна полуда, която можеше да свърши единствено с подаряването на някой дезодорант „ Зелена ябълка “, сполучливо конкуриращ всеки препарат срещу инсекти, или прашасала някъде грозна вазичка. Например.
Снабдяването с хубави неща за дарове си беше с изключение на въпрос на непрестанна зоркост, само че и на дребни или по-големи връзки – в плановата социалистическата стопанска система тези неофициални връзки на взаимно преференциално договаряне и разменни услуги заемаха голямо място.
- Третата специфичност на това най-приятно другояче време от годината се ознаменуваше от банани, мандарини и портокалии съответните големи истерични опашки, които ги съпровождаха. Тъй като тези плодове, изключително бананите липсваха през останалото време, бяха с необикновен статут - разкош. Присъствието им на трапезата беше въпрос на авторитет. Бананите по чудноват метод се бяха трансформирали в знак на Нова година и празничния дух. Те бяха драгоценност, значима облага и причина за положително въодушевление.
Коледа нямаше, само че имаше Дядо Мраз и Снежанка
Поне в формалния календар – беше си ден най-обикновен, работен и учебен, надлежно. Ходенето на черква и съответните ритуали бяха повече екзотика, въпреки че през 80-те години това и да не беше преследвано, не беше толерирано или всекидневно. Смяташе се, че е непокътната мярка за „ набожните бабички “. Бъдни вечер повече като национален бит, в сравнение с като набожен празник, се отбелязваше в някои фамилии.
Дядо Коледа – в комерсиалния вид, натрапен преди век от рекламите на " Кока-кола ", или някаква версия на светец, нямаше. Нямаше елфи, еленът Рудолф го нямаше дори. Добрият дъртак с бялата брада и алените ботушки, който потропваше хорце с дечица веселушки, както се пееше в известната и през днешния ден детска песничка, се споделяше Дядо Мраз – заемка още веднъж от Съюз на съветските социалистически републики. Дядо Мраз много приличаше на Дядо Коледа като типаж – бяла брада, стомах, червен костюм, червени бузи, чувал с подаръци…И отново в някаква осъвременена заемка от съветските приказки имаше и Снежанка, неизменима спътница на Дядо Мраз – облечена в нещо бяло, дълго и с руса плитка/перука.
Напоследък се чуват апели за връщането на Дядо Мраз, който да размени Дядо Коледа, като по-автентичен български вид. С причини, че той е прочут в България още от началото на ХХ век. Преди 1944 година обаче обликът на Дядо Мраз е споменаван в България, само че напълно не одобряван като стареца, който раздава дарове на децата, а по-скоро като персонаж, свързван със зимата и студа, с изложение по-близо до това на снежен човек. Съветският Дядо Мраз навлиза като " по-добрия социалистически вид " на западния Дядо Коледа, т. е. обликът е идеологизиран и политизиран - в него не би трябвало да участва религиозният детайл.
Дядо Мраз, съпроводен от Снежанка, (двойка, за която някои си спомнят с носталгия и дават образец за " какви обичаи имаше едно време " ) се вихреше особено по детски ясли, детски градини и учебни заведения през целия декември. Изслушваше стандартния пакет от песнички и стихотворения от новогодишното празненство, а в подмяна раздаваше по някоя детска брошура и незменната торбичка с „ лакомства “. Имаше и версия на тържеството с пиеса на локалния куклен театър с доста изтъркани (минаващи за евъргрийн) смешки. Имаше и обичайната фотография на ядосани или разплакани деца в престилчици, подредени към „ положителния дъртак “. От такава гледна точка малко неща са се променили в метода за празнуване и през днешния ден.
Същото е и във връзка с новогодишните тв стратегии. Ако пуснете тв приемника на 31 декември (както се видя образно и снощи), ще видите към 90 на 100 от същите естрадни физиономии (поповехнали, само че неизменни), които са „ веселили “ със същия фасон и песни народонаселението и партийно-държавната власт и преди 30-40 години. Нова година ви дава чудесната опция да се качите на машината на времето и да вкусите от духа на програмата на Българска национална телевизия, made by Хачо Бояджиев, съпроводено с „ Ах, какви стратегии имаше едно време “ от същите носталгици, които с горест си спомнят за Снежанка и Дядо Мраз.
Единица мярка за положително превозване на Нова година означаваше огромна компания към маса с съветска салата, снежанка и пържоли и тирада в среднощ на сричащия Тодор Живков, който през 80-те години към този момент беше главно източник на тъмно развлечение, на празника съчетано и с прояви на алкохолна храброст да се приказва високо срещу властта.
Първи януари продължаваше с нова дози визити при родственици – баби и дядовци, чичовци и лели, сурвакане със станиолени сурвачки и още ястие.
И замяна на дарове
В пантеона на новогодишните соцподаръци изключително място заемаше към този момент упомената от празненствата в градини и учебни заведения „ торбичка “. Такива торбички се приготвяха по доста – да се раздават на познати деца, съседски, роднински и така нататък В взаимозависимост от фамилното благополучие там имаше разнообразни продукти, само че изключително непроменяемо беше наличието на портокал или мандарина, марципанче - в станиол, малко шоколадче „ Кума Лиса “, дъвки, тунквана вафла…
Шоколадовото яйце имаше паметен статут – това беше свръхжелан подарък и крайно недостъпен – имаше го единствено в Кореком, така наречен наречените валутни магазини. Така шоколадовото яйце беше допустимо - в случай че под някаква форма си част от " богопомазания " държавно-партиен уред, ако родителите ти имат някаква валута (от работа най-често в приятелски африкански държави) или имаш родственици, които " пътуват " (т.е. моряци или водачи на ТИР).
Сапуни и чорапогащници
Изключително публикувано беше да се подаряват сапуни – първокласни по тогавашния стандарт и маркови надлежно – примерно „ Нивеа “ или „ Лукс “. Друг чест и добре одобряван подарък бяха фините дамски чоропогащници. Топло одобрявани бяха също кутийка " Нескафе " или дезодорант " Рексона ".
Представете си в този момент да подарите на някого сапун – с изключение на намек, че не е задоволително чистоплътен и последващата засегнатост, друго няма да постигнете.
Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.
Източник: clubz.bg
КОМЕНТАРИ